Дяволи и демони

След като призраците и духовете (за любителите на аниме пояснявам: jōkai и jūrei) вече не ми създават проблеми, идва ред на дяволите и демоните (oni). Е, демоните в българската блогосфера не са толкова страшни, колкото тия от приказките, и са по-скоро забавни, отколкото опасни. Пък и никога не знаеш това някой малък Фют ли е, или собствено-лични демончета се борят за надмощие.
Около Нова година, когато ме нямаше във виртуалното пространство, се била разгоряла истинска битка по въпроса “как се пише/чете блог”. Статистиката сочи, че блогочитателите са повече от блогописателите. Проблемът е, че няма търсачка по българските блогове. Google, например, не обича твърде bglog.bg, blog.bg или cult.bg. Няма класации на най-четените и най-коментирани постове, писани на български, независимо от хостинга. Такива класации биха могли да ориентират читателя. Човек трудно би си съставил списък на предпочитаните блогове, ако не бяха т.нар. планети, създадени от ентусиасти като Валери Дачев и Ясен Праматаров, както и Мегафон (в. “Капитал”), и Блогосфера (в. “Дневник”). Нормално е да се предположи, че не всичко агрегирано в тях, ще е интересно за всички. Появява се софтуерна възможност читателят да “не вижда” постингите на избрани автори. Обаче поводът е конкретен автор, който реагира твърде остро на игнорирането. Изясняването на отношенията продължава някоя и друга седмица в различни блогове (1, 2 и др.). Кой крив, кой прав, не се наемам да съдя. Жалкото е, че нещата често стигат до изясняване цвета на косата на някоя дама. Впрочем, скандалите безспорно са успешна тактика за генериране на популярност в блогосферата. За това обаче се изисква голямо майсторство и здрави нерви. И вероятно не си струва усилията при недостига на рекламодатели в този сектор.
Като стана въпрос за маркетинг и пазар, няма как да отминем “Блога за икономика”, който вече е stand-alone (честито!). Много мило от страна на авторите, че ни предлагат да го направим homepage. Та Георги Ангелов също кръстосва шпаги с читателите си, както на тяхна територия, така и на своя. Приветствам доброжелателното му отношение към опонентите, също и факта, че използва блога си за дискусия, а не само “да сведе до знанието”, както правят други блогъри. Но и това е въпрос на личен избор.
Тия дни в един от многобройните блогове за блогъри прочетох съвет към начинаещите кандидат-професионалисти: “Не пишете на технически теми, защото постовете ви ще бъдат четени само от техничари, а те със сигурност знаят по тези въпроси повече от вас”. Ето че и аз се старая да не уча хората как трябва да пишат/четат блогове, но не съм сигурна, че съм устояла на изкушението. Все пак пиша за блогове и ще ме четат блогъри, а те знаят по тези въпроси повече от всеки друг.