Европа

Вчера проф. Н.Георгиев възропта. Имаше и други основания да роптае, но темата “Европа” му даде добри поводи. Например, прекалено честото излъчване на “Одата на радостта” в различни изпълнения. “Бедният Бетовен ще се обърне в гроба, ако можеше да чуе”, каза професорът. Интересно, ако през половин час ни цитираха опорни пунктове от произведенията на литературоведа, дали щеше да определи и себе си като “беден”? Има ирония в това “да знаеш как”. Някой знае ли как се пише за блог? Да, това всички го знаят - както можеш и както искаш, така се пише блог.
Е, според някои читатели, има блогъри, които били напълнили постингите си “с тъпотии<те>, като е спорно кое бе в повече - тъпотиите като качество или тъпотиите като количество. И не бяха добронамерени тъпотии, че да ги пренебрегнем”.
“¨Умникът¨, позволил си тази порядъчна тъпотия, уверен съм, ще бъде страшно изненадан като разбере какво е направил…”, отговаря засегнатият.
Няма да посочвам автора на предизвикателството, защото провокационният пост след известен размисъл е бил заличен поради някакви съображения. И правилно - тонът на “дискусията” нямаше да е твърде европейски ))
Започнах обзора с Европа, но нямах намерение да го подчиня на тази тема. Стори ми се досадно - точно като преекспонирането на ЕС-химна. Освен това си мислех, че няма да са много хората, посветили пост на историческата дата 1 януари 2007 г. Спомних си за изследване на американски социолози, според което най-обсъжданото в масмедиите изобщо не е в центъра на вниманието на блогърите. За моя изненада само тези standalone и блогове, хоствани на небългарски платформи, в които са намерили място разсъжденията за последиците от присъединяването, се оказаха многобройни. Няма да е по силите ми да спомена всички, моля за извинение.
Европа ли идва при нас или ние отиваме при нея, пита 42 и, макар да има отговора в ника си, продължава с въпросите защо и как е предприета тази крачка и какво предстои оттук нататък. “Вече сме европейци! Честито:). Много съм радостен и горд от себе си. Като един истински европеец! Ходя всяка евросутрин с мойта стара еврокола на евроработа в евроофис в евростолица!” - иронизира сър Тошо. На Muro пък му е кисело - за него де що има съюз, на соц му мирише. И заключава: “България влезе в Европа! Айде на хорото, Ганьо! На келепира!”. Dr Probe ни запознава с мъките и болежките на неизвестен евроскептик, изразени в мерена и непремерена реч.
Накъде сме тръгнали, се чуди Kamka_Arcadia и напомня за “геройствата” на запалянкото Шийлдс, за съда над бившия френски посланик в София Доминик Шасар, за изнасилването на българка от гръцки полицаи и т.н., и т.н.
“Вече влязохме в Европейския съюз - събитие, което чакахме, искахме, търсихме... Влязхоме. И? Отидохме там такива, каквито сме. Влязохме с мръсните си улици, с високите цени и ниските заплати. С големите очаквания и обещания. С овлажнелите очи и надеждата. С бедната трапеза и богатата вяра” - пише Росен Цветков. Димитър Цонев илюстрира какви сме със снимки, втората от които (предупреждавам!) не е препоръчително да се показва на деца, слабонервни и защитници на правата на животните. Или пък на последните трябва да се покаже задължително. Не знам.
Григор Гачев размисля върху културния шок, който ще изживеят европейците при срещата си с нас, а Валери Дачев ме натъжи с извода: “И ние не сме за там, и те не са за тук”.
“Европа ли? В Европа мъжете готвят, в България мъжете сядат на масата и само се провикват: я дай това, донеси онова. Собственият ми баща много ме развесели, когато ми обясняваше колко гадно било да си жена, как трябвало да се прибереш вкъщи и да започнеш да чистиш и готвиш. Дали изобщо му е хрумвало, че не е казано, че само жените могат да се занимават с тези дейности? Дали изобщо някога му е проблясвало в главата, че може да помогне с нещо на майка ми? Едва ли” - подкрепя го CarreraGT.
“Къде сме според Amazon.co.uk?” - недоволства с основание Ирина Марудина, понеже България и Румъния не са включени в списъка на страните от Западна Европа (докато Гърция е включена), което означава, че за нас няма да важат цените за доставки към други потребители от ЕС. “Европейци сме, но не дотам”, нали.
Inaccessibility споделя впечатленията си от празничния концерт.
¨“Отидохме до Гърция да пием по едно кафе” “Чувствате ли се вече Европеец?” “Ами, да, определено. Все пак можем да си ходим до съседна Гърция да пием по кафе и на нас гледат вече с друго око”¨ - четем в блога на Тина.
Алеко отдалеко разказва:
“Вчера чаках зеленото на един светофар в Париж. Изведнъж една жена в колата до мен започна да размахва ръце и да ми прави знаци да си сваля стъклото. Помислих, че съм спукал гума, или Бог знае какво бедствие е сполетяло количката ми, и веднага завъртях енергично дръжката на прозореца. Жената ме попита сочейки номера ми: “България?” –“Да!”. “Честито, добре дошли в Европа!” ме поздрави развълнувано и сърдечно тя. Това мило приветствие ми въздейства така, че пропуснах зелената светлина. И може би именно с него ще запомня зеления светофар на Европа”.

P.S. Благодаря на всички, които насочват вниманието ми към пропуснати от мен постинги! А те не са малко:
- Знаех си, че не засягам много важен аспект - политологичния. Георги Камов прави в блога си отличен анализ с оглед значението на еврочленството на България и Румъния за регионалното развитие.
Пропуснах и икономическата страна, но просто защото не попаднах на блог извън хостваните на български платформи, който да разглежда нещата от такъв ъгъл. Ще се радвам, ако някой ми подскаже как да запълня празнотата.
- Кой от политиците ни има най-голяма заслуга за присъединяването ни към ЕС? Вени Марковски изброява държавници с безспорен принос в процеса. Ангел Грънчаров, обратно, посочва хората, които според него не бива да бъдат включвани в списъка.
- Невена Гюрова се спира на двете най-осветлявани в масмедиите гледни точки за икономическите перспективи на страната като член на ЕС. За моя изненада тия две най-често представяни гледни точки са крайните - "всичко ще се оправи" и "ЕС ще ни загроби".