Не обичам да пиша реактивно - т.е. постовете ми да са отзвук на други постове. Развитието на нещата, обаче, ме провокира. Защото темата се измести, леко!, към важни въпроси: относно смисъла на това: блогът ти да бъде многочетен.
Популярността на блога не е проблем "просто така", не е Ding an sich. По света той има финансови измерения - проекции от света на рекламата. У нас, надявам се, все още - не. Защо се надявам? Знам ли?! Не съм от тез, как` Сийке, които демонизират рекламата "по принцип". Та знам ли, защо използвах точно глагола "надявам се".
Както и да е. Стремежът да се окажеш в елита - съвсем безкористен стремеж, впрочем, - е нормално блогърско явление. И даже - общочовешко. И няма никакви национални окраски. Както и едно друго явление. По повод последното - съжалявам, че то има почва у нас.
Но да се върнем на въпроса за популярността, който някои родни блогъри предпочетоха да заменят с евфемизма "блог-елит". Терминът "елитен", сам по себе, не би следвало да съдържа някакви същностни оценки. Но, по стечение на обстоятелствата, на някои слоеве от обществото този термин им звучи достатъчно престижно. Според моето скромно мнение, това е причината за развихрилите се страсти в българската блогосфера.
Де да имах същия хъс да завършвам едно начинание, както този, с който съм го започнала (този сайт, например)...! Нямам го. Аз отдавна съм се примирила с това. Надявам се да го направят и читателите, които са възлагали някакви надежди (подобни на моите при създаването на Епистемоблогия). Искрени извинения към тези, които са се почувствали излъгани в очакванията си! Затова - какво? Само списък от линкове към блоговете, в които има изразено мнение по въпроса:
Васил Колев
Йовко Ламбрев
Мария Малцева
dzver
Ангел Грънчаров
Владимир Петков
Лъчезар Петков
Сигурно има и други - да ме прощават, че съм ги пропуснала.
P.S. Нямам претенции върху термина "блог-елит". Моля за извинение, че го взаимствах.
P.P.S. За малко да пропусна два поста (off topic), от които ми стана драго заради съвпадението на музикалните вкусове:
- детската ми любов Григ (особено Сюитата "Пер Гинт")
- обожаваните от мен Rammstein (наскоро щях да получа удар заради слуха, че Тил Линдеман щял бил да напуска групата). Mein Herz brennt.
Sunday, July 29, 2007
Saturday, February 3, 2007
Дяволи и демони
След като призраците и духовете (за любителите на аниме пояснявам: jōkai и jūrei) вече не ми създават проблеми, идва ред на дяволите и демоните (oni). Е, демоните в българската блогосфера не са толкова страшни, колкото тия от приказките, и са по-скоро забавни, отколкото опасни. Пък и никога не знаеш това някой малък Фют ли е, или собствено-лични демончета се борят за надмощие.
Около Нова година, когато ме нямаше във виртуалното пространство, се била разгоряла истинска битка по въпроса “как се пише/чете блог”. Статистиката сочи, че блогочитателите са повече от блогописателите. Проблемът е, че няма търсачка по българските блогове. Google, например, не обича твърде bglog.bg, blog.bg или cult.bg. Няма класации на най-четените и най-коментирани постове, писани на български, независимо от хостинга. Такива класации биха могли да ориентират читателя. Човек трудно би си съставил списък на предпочитаните блогове, ако не бяха т.нар. планети, създадени от ентусиасти като Валери Дачев и Ясен Праматаров, както и Мегафон (в. “Капитал”), и Блогосфера (в. “Дневник”). Нормално е да се предположи, че не всичко агрегирано в тях, ще е интересно за всички. Появява се софтуерна възможност читателят да “не вижда” постингите на избрани автори. Обаче поводът е конкретен автор, който реагира твърде остро на игнорирането. Изясняването на отношенията продължава някоя и друга седмица в различни блогове (1, 2 и др.). Кой крив, кой прав, не се наемам да съдя. Жалкото е, че нещата често стигат до изясняване цвета на косата на някоя дама. Впрочем, скандалите безспорно са успешна тактика за генериране на популярност в блогосферата. За това обаче се изисква голямо майсторство и здрави нерви. И вероятно не си струва усилията при недостига на рекламодатели в този сектор.
Като стана въпрос за маркетинг и пазар, няма как да отминем “Блога за икономика”, който вече е stand-alone (честито!). Много мило от страна на авторите, че ни предлагат да го направим homepage. Та Георги Ангелов също кръстосва шпаги с читателите си, както на тяхна територия, така и на своя. Приветствам доброжелателното му отношение към опонентите, също и факта, че използва блога си за дискусия, а не само “да сведе до знанието”, както правят други блогъри. Но и това е въпрос на личен избор.
Тия дни в един от многобройните блогове за блогъри прочетох съвет към начинаещите кандидат-професионалисти: “Не пишете на технически теми, защото постовете ви ще бъдат четени само от техничари, а те със сигурност знаят по тези въпроси повече от вас”. Ето че и аз се старая да не уча хората как трябва да пишат/четат блогове, но не съм сигурна, че съм устояла на изкушението. Все пак пиша за блогове и ще ме четат блогъри, а те знаят по тези въпроси повече от всеки друг.
Около Нова година, когато ме нямаше във виртуалното пространство, се била разгоряла истинска битка по въпроса “как се пише/чете блог”. Статистиката сочи, че блогочитателите са повече от блогописателите. Проблемът е, че няма търсачка по българските блогове. Google, например, не обича твърде bglog.bg, blog.bg или cult.bg. Няма класации на най-четените и най-коментирани постове, писани на български, независимо от хостинга. Такива класации биха могли да ориентират читателя. Човек трудно би си съставил списък на предпочитаните блогове, ако не бяха т.нар. планети, създадени от ентусиасти като Валери Дачев и Ясен Праматаров, както и Мегафон (в. “Капитал”), и Блогосфера (в. “Дневник”). Нормално е да се предположи, че не всичко агрегирано в тях, ще е интересно за всички. Появява се софтуерна възможност читателят да “не вижда” постингите на избрани автори. Обаче поводът е конкретен автор, който реагира твърде остро на игнорирането. Изясняването на отношенията продължава някоя и друга седмица в различни блогове (1, 2 и др.). Кой крив, кой прав, не се наемам да съдя. Жалкото е, че нещата често стигат до изясняване цвета на косата на някоя дама. Впрочем, скандалите безспорно са успешна тактика за генериране на популярност в блогосферата. За това обаче се изисква голямо майсторство и здрави нерви. И вероятно не си струва усилията при недостига на рекламодатели в този сектор.
Като стана въпрос за маркетинг и пазар, няма как да отминем “Блога за икономика”, който вече е stand-alone (честито!). Много мило от страна на авторите, че ни предлагат да го направим homepage. Та Георги Ангелов също кръстосва шпаги с читателите си, както на тяхна територия, така и на своя. Приветствам доброжелателното му отношение към опонентите, също и факта, че използва блога си за дискусия, а не само “да сведе до знанието”, както правят други блогъри. Но и това е въпрос на личен избор.
Тия дни в един от многобройните блогове за блогъри прочетох съвет към начинаещите кандидат-професионалисти: “Не пишете на технически теми, защото постовете ви ще бъдат четени само от техничари, а те със сигурност знаят по тези въпроси повече от вас”. Ето че и аз се старая да не уча хората как трябва да пишат/четат блогове, но не съм сигурна, че съм устояла на изкушението. Все пак пиша за блогове и ще ме четат блогъри, а те знаят по тези въпроси повече от всеки друг.
Tuesday, January 9, 2007
Европа
Вчера проф. Н.Георгиев възропта. Имаше и други основания да роптае, но темата “Европа” му даде добри поводи. Например, прекалено честото излъчване на “Одата на радостта” в различни изпълнения. “Бедният Бетовен ще се обърне в гроба, ако можеше да чуе”, каза професорът. Интересно, ако през половин час ни цитираха опорни пунктове от произведенията на литературоведа, дали щеше да определи и себе си като “беден”? Има ирония в това “да знаеш как”. Някой знае ли как се пише за блог? Да, това всички го знаят - както можеш и както искаш, така се пише блог.
Е, според някои читатели, има блогъри, които били напълнили постингите си “с тъпотии<те>, като е спорно кое бе в повече - тъпотиите като качество или тъпотиите като количество. И не бяха добронамерени тъпотии, че да ги пренебрегнем”.
“¨Умникът¨, позволил си тази порядъчна тъпотия, уверен съм, ще бъде страшно изненадан като разбере какво е направил…”, отговаря засегнатият.
Няма да посочвам автора на предизвикателството, защото провокационният пост след известен размисъл е бил заличен поради някакви съображения. И правилно - тонът на “дискусията” нямаше да е твърде европейски ))
Започнах обзора с Европа, но нямах намерение да го подчиня на тази тема. Стори ми се досадно - точно като преекспонирането на ЕС-химна. Освен това си мислех, че няма да са много хората, посветили пост на историческата дата 1 януари 2007 г. Спомних си за изследване на американски социолози, според което най-обсъжданото в масмедиите изобщо не е в центъра на вниманието на блогърите. За моя изненада само тези standalone и блогове, хоствани на небългарски платформи, в които са намерили място разсъжденията за последиците от присъединяването, се оказаха многобройни. Няма да е по силите ми да спомена всички, моля за извинение.
Европа ли идва при нас или ние отиваме при нея, пита 42 и, макар да има отговора в ника си, продължава с въпросите защо и как е предприета тази крачка и какво предстои оттук нататък. “Вече сме европейци! Честито:). Много съм радостен и горд от себе си. Като един истински европеец! Ходя всяка евросутрин с мойта стара еврокола на евроработа в евроофис в евростолица!” - иронизира сър Тошо. На Muro пък му е кисело - за него де що има съюз, на соц му мирише. И заключава: “България влезе в Европа! Айде на хорото, Ганьо! На келепира!”. Dr Probe ни запознава с мъките и болежките на неизвестен евроскептик, изразени в мерена и непремерена реч.
Накъде сме тръгнали, се чуди Kamka_Arcadia и напомня за “геройствата” на запалянкото Шийлдс, за съда над бившия френски посланик в София Доминик Шасар, за изнасилването на българка от гръцки полицаи и т.н., и т.н.
“Вече влязохме в Европейския съюз - събитие, което чакахме, искахме, търсихме... Влязхоме. И? Отидохме там такива, каквито сме. Влязохме с мръсните си улици, с високите цени и ниските заплати. С големите очаквания и обещания. С овлажнелите очи и надеждата. С бедната трапеза и богатата вяра” - пише Росен Цветков. Димитър Цонев илюстрира какви сме със снимки, втората от които (предупреждавам!) не е препоръчително да се показва на деца, слабонервни и защитници на правата на животните. Или пък на последните трябва да се покаже задължително. Не знам.
Григор Гачев размисля върху културния шок, който ще изживеят европейците при срещата си с нас, а Валери Дачев ме натъжи с извода: “И ние не сме за там, и те не са за тук”.
“Европа ли? В Европа мъжете готвят, в България мъжете сядат на масата и само се провикват: я дай това, донеси онова. Собственият ми баща много ме развесели, когато ми обясняваше колко гадно било да си жена, как трябвало да се прибереш вкъщи и да започнеш да чистиш и готвиш. Дали изобщо му е хрумвало, че не е казано, че само жените могат да се занимават с тези дейности? Дали изобщо някога му е проблясвало в главата, че може да помогне с нещо на майка ми? Едва ли” - подкрепя го CarreraGT.
“Къде сме според Amazon.co.uk?” - недоволства с основание Ирина Марудина, понеже България и Румъния не са включени в списъка на страните от Западна Европа (докато Гърция е включена), което означава, че за нас няма да важат цените за доставки към други потребители от ЕС. “Европейци сме, но не дотам”, нали.
Inaccessibility споделя впечатленията си от празничния концерт.
¨“Отидохме до Гърция да пием по едно кафе” “Чувствате ли се вече Европеец?” “Ами, да, определено. Все пак можем да си ходим до съседна Гърция да пием по кафе и на нас гледат вече с друго око”¨ - четем в блога на Тина.
Алеко отдалеко разказва:
“Вчера чаках зеленото на един светофар в Париж. Изведнъж една жена в колата до мен започна да размахва ръце и да ми прави знаци да си сваля стъклото. Помислих, че съм спукал гума, или Бог знае какво бедствие е сполетяло количката ми, и веднага завъртях енергично дръжката на прозореца. Жената ме попита сочейки номера ми: “България?” –“Да!”. “Честито, добре дошли в Европа!” ме поздрави развълнувано и сърдечно тя. Това мило приветствие ми въздейства така, че пропуснах зелената светлина. И може би именно с него ще запомня зеления светофар на Европа”.
P.S. Благодаря на всички, които насочват вниманието ми към пропуснати от мен постинги! А те не са малко:
- Знаех си, че не засягам много важен аспект - политологичния. Георги Камов прави в блога си отличен анализ с оглед значението на еврочленството на България и Румъния за регионалното развитие.
Пропуснах и икономическата страна, но просто защото не попаднах на блог извън хостваните на български платформи, който да разглежда нещата от такъв ъгъл. Ще се радвам, ако някой ми подскаже как да запълня празнотата.
- Кой от политиците ни има най-голяма заслуга за присъединяването ни към ЕС? Вени Марковски изброява държавници с безспорен принос в процеса. Ангел Грънчаров, обратно, посочва хората, които според него не бива да бъдат включвани в списъка.
- Невена Гюрова се спира на двете най-осветлявани в масмедиите гледни точки за икономическите перспективи на страната като член на ЕС. За моя изненада тия две най-често представяни гледни точки са крайните - "всичко ще се оправи" и "ЕС ще ни загроби".
Е, според някои читатели, има блогъри, които били напълнили постингите си “с тъпотии<те>, като е спорно кое бе в повече - тъпотиите като качество или тъпотиите като количество. И не бяха добронамерени тъпотии, че да ги пренебрегнем”.
“¨Умникът¨, позволил си тази порядъчна тъпотия, уверен съм, ще бъде страшно изненадан като разбере какво е направил…”, отговаря засегнатият.
Няма да посочвам автора на предизвикателството, защото провокационният пост след известен размисъл е бил заличен поради някакви съображения. И правилно - тонът на “дискусията” нямаше да е твърде европейски ))
Започнах обзора с Европа, но нямах намерение да го подчиня на тази тема. Стори ми се досадно - точно като преекспонирането на ЕС-химна. Освен това си мислех, че няма да са много хората, посветили пост на историческата дата 1 януари 2007 г. Спомних си за изследване на американски социолози, според което най-обсъжданото в масмедиите изобщо не е в центъра на вниманието на блогърите. За моя изненада само тези standalone и блогове, хоствани на небългарски платформи, в които са намерили място разсъжденията за последиците от присъединяването, се оказаха многобройни. Няма да е по силите ми да спомена всички, моля за извинение.
Европа ли идва при нас или ние отиваме при нея, пита 42 и, макар да има отговора в ника си, продължава с въпросите защо и как е предприета тази крачка и какво предстои оттук нататък. “Вече сме европейци! Честито:). Много съм радостен и горд от себе си. Като един истински европеец! Ходя всяка евросутрин с мойта стара еврокола на евроработа в евроофис в евростолица!” - иронизира сър Тошо. На Muro пък му е кисело - за него де що има съюз, на соц му мирише. И заключава: “България влезе в Европа! Айде на хорото, Ганьо! На келепира!”. Dr Probe ни запознава с мъките и болежките на неизвестен евроскептик, изразени в мерена и непремерена реч.
Накъде сме тръгнали, се чуди Kamka_Arcadia и напомня за “геройствата” на запалянкото Шийлдс, за съда над бившия френски посланик в София Доминик Шасар, за изнасилването на българка от гръцки полицаи и т.н., и т.н.
“Вече влязохме в Европейския съюз - събитие, което чакахме, искахме, търсихме... Влязхоме. И? Отидохме там такива, каквито сме. Влязохме с мръсните си улици, с високите цени и ниските заплати. С големите очаквания и обещания. С овлажнелите очи и надеждата. С бедната трапеза и богатата вяра” - пише Росен Цветков. Димитър Цонев илюстрира какви сме със снимки, втората от които (предупреждавам!) не е препоръчително да се показва на деца, слабонервни и защитници на правата на животните. Или пък на последните трябва да се покаже задължително. Не знам.
Григор Гачев размисля върху културния шок, който ще изживеят европейците при срещата си с нас, а Валери Дачев ме натъжи с извода: “И ние не сме за там, и те не са за тук”.
“Европа ли? В Европа мъжете готвят, в България мъжете сядат на масата и само се провикват: я дай това, донеси онова. Собственият ми баща много ме развесели, когато ми обясняваше колко гадно било да си жена, как трябвало да се прибереш вкъщи и да започнеш да чистиш и готвиш. Дали изобщо му е хрумвало, че не е казано, че само жените могат да се занимават с тези дейности? Дали изобщо някога му е проблясвало в главата, че може да помогне с нещо на майка ми? Едва ли” - подкрепя го CarreraGT.
“Къде сме според Amazon.co.uk?” - недоволства с основание Ирина Марудина, понеже България и Румъния не са включени в списъка на страните от Западна Европа (докато Гърция е включена), което означава, че за нас няма да важат цените за доставки към други потребители от ЕС. “Европейци сме, но не дотам”, нали.
Inaccessibility споделя впечатленията си от празничния концерт.
¨“Отидохме до Гърция да пием по едно кафе” “Чувствате ли се вече Европеец?” “Ами, да, определено. Все пак можем да си ходим до съседна Гърция да пием по кафе и на нас гледат вече с друго око”¨ - четем в блога на Тина.
Алеко отдалеко разказва:
“Вчера чаках зеленото на един светофар в Париж. Изведнъж една жена в колата до мен започна да размахва ръце и да ми прави знаци да си сваля стъклото. Помислих, че съм спукал гума, или Бог знае какво бедствие е сполетяло количката ми, и веднага завъртях енергично дръжката на прозореца. Жената ме попита сочейки номера ми: “България?” –“Да!”. “Честито, добре дошли в Европа!” ме поздрави развълнувано и сърдечно тя. Това мило приветствие ми въздейства така, че пропуснах зелената светлина. И може би именно с него ще запомня зеления светофар на Европа”.
P.S. Благодаря на всички, които насочват вниманието ми към пропуснати от мен постинги! А те не са малко:
- Знаех си, че не засягам много важен аспект - политологичния. Георги Камов прави в блога си отличен анализ с оглед значението на еврочленството на България и Румъния за регионалното развитие.
Пропуснах и икономическата страна, но просто защото не попаднах на блог извън хостваните на български платформи, който да разглежда нещата от такъв ъгъл. Ще се радвам, ако някой ми подскаже как да запълня празнотата.
- Кой от политиците ни има най-голяма заслуга за присъединяването ни към ЕС? Вени Марковски изброява държавници с безспорен принос в процеса. Ангел Грънчаров, обратно, посочва хората, които според него не бива да бъдат включвани в списъка.
- Невена Гюрова се спира на двете най-осветлявани в масмедиите гледни точки за икономическите перспективи на страната като член на ЕС. За моя изненада тия две най-често представяни гледни точки са крайните - "всичко ще се оправи" и "ЕС ще ни загроби".
Tuesday, December 12, 2006
Какво искат мъжете?
“Бира, секс и рокендрол” - пееше Георги Минчев. Е! Че да не би жените да не искат същото? Всеки е гледал поне част от някоя серия на “Сексът и градът”, нали.
И после - ако мъжете искаха само това, то животът щеше да е безкраен низ от дионисии и никакви войни. Обаче, както се знае, от край време и жените воюват. Само дето по някое време почнали да ги горят на клади заради това (вж. за справка Жана Д`Арк). Та по тая причина сега мъжете се чудят какво искат жените :)
Но темата е сериозна. Само в blog.bg към момента има регистрирани 288 блога в категорията “Тя и той”. Подозирам, че по-голямата част от блоговете в категорията “Лични дневници” (1076 бр.) също имат отношение към темата.
Разбира се, това е от един от вечните въпроси, занимавали човечеството (и даже най-светлите му умове) през цялата история. Любовта, щастието, свободата, моралът... Ха сега някой да спомене, че има отговор на кой да е от тия въпроси, та да го... не, няма да го плесна през устата. Той и Алеко нямаше да посегне - изразът е такъв, какво да го правиш.
Странното е, че през последното денонощие двама от най-популярните standalone блогъри по някакъв начин я засегнаха тая тема. Първо (по време на четене от моя милост) Григор Гачев философски погледнал към способността на жените да вземат самостоятелни решения. Вярно, това е страничен въпрос, произтичащ от определена лична ситуация, станала повод за поста. Така или иначе, заглавието “Какво искат жените” се оказа основната точка на стълкновение между мненията, отразени в коментарите.
Пейо Попов пък си мисли, че феминистките мразят мъжете. Или, в крайна сметка, че са фригидни. Или (на друго ниво), си мисли, че да разбираш, значи да споделяш мнението, да приемаш и одобряваш. [Ми не е така. Можеш да разбираш без да си съгласен. - б.м.].
zlatko си приказва за жените просто така, лаф да става.
komitata цитира някакви изследвания, които “доказват”, че жените поумнявали след като родят. Така де!, да раждат синове и да не ни развалят рахатлъка. Да траят там ;)
Преди време Kaladan подкрепи (нормално) сестра си по отношение на жените-форумистки.
Симион Патеев има рубрика “ Жената днес”. Тия дни той писа в “Дневник” за дискриминацията на работното място. Интересно, че в таблицата от електронното издание нямаше данни за жалбите, адресирани към парламентарната Комисия за защита от дискриминация, сигнализиращи за дискриминационно отношение по полов признак. Беше посочен броят на жалбите за неравнопоставено положение въз основа на различна сексуална ориентация. В коментарите, странно защо, това бе разбрано като дискриминация по полов признак. Но да - тук не става въпрос за пост в блог, а за статия на блогър в традиционна медиа.
Е, като за първи път стига, нали?
И после - ако мъжете искаха само това, то животът щеше да е безкраен низ от дионисии и никакви войни. Обаче, както се знае, от край време и жените воюват. Само дето по някое време почнали да ги горят на клади заради това (вж. за справка Жана Д`Арк). Та по тая причина сега мъжете се чудят какво искат жените :)
Но темата е сериозна. Само в blog.bg към момента има регистрирани 288 блога в категорията “Тя и той”. Подозирам, че по-голямата част от блоговете в категорията “Лични дневници” (1076 бр.) също имат отношение към темата.
Разбира се, това е от един от вечните въпроси, занимавали човечеството (и даже най-светлите му умове) през цялата история. Любовта, щастието, свободата, моралът... Ха сега някой да спомене, че има отговор на кой да е от тия въпроси, та да го... не, няма да го плесна през устата. Той и Алеко нямаше да посегне - изразът е такъв, какво да го правиш.
Странното е, че през последното денонощие двама от най-популярните standalone блогъри по някакъв начин я засегнаха тая тема. Първо (по време на четене от моя милост) Григор Гачев философски погледнал към способността на жените да вземат самостоятелни решения. Вярно, това е страничен въпрос, произтичащ от определена лична ситуация, станала повод за поста. Така или иначе, заглавието “Какво искат жените” се оказа основната точка на стълкновение между мненията, отразени в коментарите.
Пейо Попов пък си мисли, че феминистките мразят мъжете. Или, в крайна сметка, че са фригидни. Или (на друго ниво), си мисли, че да разбираш, значи да споделяш мнението, да приемаш и одобряваш. [Ми не е така. Можеш да разбираш без да си съгласен. - б.м.].
zlatko си приказва за жените просто така, лаф да става.
komitata цитира някакви изследвания, които “доказват”, че жените поумнявали след като родят. Така де!, да раждат синове и да не ни развалят рахатлъка. Да траят там ;)
Преди време Kaladan подкрепи (нормално) сестра си по отношение на жените-форумистки.
Симион Патеев има рубрика “ Жената днес”. Тия дни той писа в “Дневник” за дискриминацията на работното място. Интересно, че в таблицата от електронното издание нямаше данни за жалбите, адресирани към парламентарната Комисия за защита от дискриминация, сигнализиращи за дискриминационно отношение по полов признак. Беше посочен броят на жалбите за неравнопоставено положение въз основа на различна сексуална ориентация. В коментарите, странно защо, това бе разбрано като дискриминация по полов признак. Но да - тук не става въпрос за пост в блог, а за статия на блогър в традиционна медиа.
Е, като за първи път стига, нали?
Subscribe to:
Posts (Atom)